ВЪВЕЖДАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ И СПЕЦИФИКАЦИИ

Обявена е процедура BG161PO003-2.1.12 „Покриване на международно признати стандарти и въвеждане на системи за управление в предприятията” по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013

2011-06-30T07:28:00.000-07:00

Основна цел на процедурата е да допринесе за насърчаване на конкурентоспособността на българските предприятия чрез предоставяне на подкрепа за въвеждане на системи за управление, включително системи за управление на ресурсите, работата с клиенти, производствените ресурси, постигане на съответствие на продукти с европейски и международни стандарти, както и въвеждане на добри производствени практики като фактори за подобряване на управлението, оптимизиране на производствения процес, постигане на ефективна организация на цялостната дейност и създаване на продукти и услуги с висока добавена стойност, конкурентоспособни на европейския и световен пазар.

Процедурата за безвъзмездна финансова помощ се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Проектите ще се изпълняват на територията на Република България. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 48 895 750 лева.

Одобрени проекти по процедура BG161PO003-2.1.08 „Покриване на международно признати стандарти"

2011-04-16T04:55:00.000-07:00

Публикуван е списък на одобрените проекти по процедура BG161PO003-2.1.08 „Покриване на международно признати стандарти". Списъкът може да бъде свален от тук: Одобрени проекти - Въвеждане на международни стандарти.
Предстои следващо обявяване на прием на проекти по тази процедура. За повече информация, не се колебайте да се свържете с нас на телефон 02 470 78 40 или на имейл office@vitamina-bg.com.

IFS Логистика (IFS Logistics)

2011-04-09T01:27:00.000-07:00

Изисквания на първия стандарт за осигуряване на безопасността на храните при всички логистични дейности.

Целта на стандарта IFS Логистика (IFS Logistics) е да осигури безопасност на храните по цялата международна верига за доставки. Чрез провежданите одити спрямо изискванията на този стандарт се набира информация относно способността на фирмите доставчици да осигурят безопасност на храните. Това е първият международен стандарт, който е насочен към логистичните дейности. Сертификацията по IFS Логистика гарантира на закупчиците на големите търговски вериги, че е осигурена безопасността на доставяните храни.

Обхват на стандарта и целева група

IFS Логистика (IFS Logistics) е стандарт за одит на всички логистични дейности, при които има физически контакт с вече произведени / приготвени / пакетирани храни: транспорт, съхранение, дистрибуция, товарене, разтоварване и други. Изискванията се отнасят до цялото разнообразие при изпълнението на тези процеси: доставка със сухопътен транспорт, доставка с ЖП транспорт, доставка на замразени, охладени продукти, доставка на продукти при температура на средата, доставка на насипни храни и т.н.

Изисквания на IFS Логистика (IFS Logistics)

Част 1: Основни изисквания към всички одитирани организации

Глава 1: Система за управление на качеството. Тази глава съдържа изисквания към управлението на риска, НАССР, процедурите, управлението на документите и записите.

Глава 2: Отговорност на ръководството.

Глава 3: Управление на ресурсите.

Глава 4: Реализация на услугите. Тази глава съдържа изисквания към прегледа на договорите, мониторинга на дейностите и специфичните изисквания за работа с продуктите.

Глава 5: Измервания, анализи и подобрения. Тази глава включва вътрешните одити, обработката на оплаквания от клиенти, коригиращите действия и др.

Част 2: Съхранение и дистрибуция

Глава 6: Контакт с продукта: Тази глава се отнася до всички аспекти на съхранението и дистрибуцията като: поддръжка на оборудването, проследимост, контрол на вредителите, хигиена, зони за товарене и разтоварване, и др..

Част 3: Транспорт

Глава 7: Транспорт, транспортна опаковка. Тази глава включва всички аспекти на транспортирането.

Ако имате допълнителни въпроси по изискванията на IFS Логистика (IFS Logistics) и по възможностите за внедряване и сертифициране по този стандарт във Вашата организация, не се колебайте да се свържете с нас на телефон 02 470 78 40 или на имейл: office@vitamina-bg.com.

Сертификацията по IFS и ISO 22000:2005 – вече в рамките на един одит

2011-04-07T05:05:00.000-07:00

Нов софтуеър за докладване на одити по IFS намалява разходите, пести време и позволява сертифицирането по IFS и ISO 22000:2005 с един одит

В края на месец март 2011 г. официално беше обявено актуализирането на auditXpress (софтуерът, чрез който се изготвят докладите на сертифициращите органи по IFS - Международен стандарт за храните). Въведените нови функции позволяват автоматичното издаване на одит доклади по ISO 22000:2005 (Системи за управление на безопасността на храните), които са базирани на събраната информация от IFS одитите.

Сертификацията по IFS включва всички изисквания на спецификациите ISO 22000 / ISO TS 22002-1. В резултат от провеждането на един одит фирмите вече могат да получат два доклада и да им бъдат издадени два сертификата.

Сертифициращите органи следва да са акредитирани по ISO 17021 и да разполагат с одитори, които са квалифицирани да извършват одити по IFS и по ISO 22000.

По материали от http://www.ifs-certification.com/

АНАЛИЗ НА ОПАСНОСТИТЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КРИТИЧНИТЕ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ - ДЪРВО НА РЕШЕНИЯТА

2010-11-29T13:14:00.000-08:00

Анализът на опасностите включва определяне (на база на направена идентификация на опасностите), на всички значими и възможни биологични, химични и физични рискове, свързани с безвредността на хранителните продукти, независимо дали те възникват в продуктите по естествен път, пренасят се от околната среда или са в резултат на процесите извършвани в обектите и/или допуснати грешки при производителя или доставчика.

При оценка на опасностите се взема предвид тежестта на риска и вероятността за възникването на отделните рискове, от хранителните продукти, спомагателните материали, опаковките и начините за съхраняване и преработка на храните.

Анализът на опасностите осигурява необходимата база за прилагане на Принцип 2 от спецификацията НАССР – "Определяне на критичните точки".

Оценката на вероятността за съществуването или появата на дадена опасност и анализа на риска се базира на следното:

информация от научно-техническата литература и данни от научни проучвания върху вредното токсично действие на различни замърсители върху човешкия организъм;
действащите норми за пределно допустимото съдържание на биологични, химични и физични замърсители в българските и международни нормативни документи;
данни от изследванията върху съдържание на отделни замърсители на база съвременни методи за анализ на суровините и продуктите.

Критична контролна точка (ККТ) е всеки етап или стъпка от процеса, в който загубата на контрол може да доведе до недопустими рискове за безопасността на храната, т.е. всяка точка, в която трябва да се прилага контрол с цел предотвратяване или отстраняване на идентифицираната опасност.

Определянето на ККТ е извършено с използването на "Дърво на решенията”.

Въпрос 1а Прави ли се измерване на този етап, за да се контролира възможната опасност / възможна ли е честата и проява?

Този въпрос означава дали може да се контролира чрез измерване в определения етап идентифицираната опасност или доколко идентифицираната опасност е вероятно да се прояви.

При положителен отговор на въпроса /"ДА"/ се преминава на Въпрос 2.

Ако отговорът е "НЕ", т.е. на дадения етап идентифицираната опасност не се контролира трябва да се отговори ясно дали е необходим допълнителен контрол на идентифицираната опасност на този етап – преминава се на Въпрос 1б.

Въпрос 1б Необходим ли е допълнителен контрол на този етап, за да се осигури безопасността?

Ако такъв контрол е необходим, т.е. отговорът е „ДА” следва да се промени етапа, процеса или продукта и след това да се върнем отново към Въпрос 1а.

Ако отговорът е „НЕ”, това не е ККТ и следва да се посочи програмата или процедурата, чието изпълнение намалява нивата на възможната проява на опасността, така че да не е необходим допълнителен контрол.

Въпрос 2 Този етап елиминира ли /намалява ли до приемливи нива/ вероятността от поява на опасността?

Ако етапът/стъпката от процеса е специално проектиран да елиминира дадена опасност (биологична, химична, физична) отговорът на Въпрос 2 е "ДА" и този етап се регистрира в последната колона като ККТ.

При отрицателен отговор /"НЕ"/ се преминава на следващия въпрос - Въпрос 3.

Въпрос 3 Възможна ли е проява на идентифицираната опасност над допустимите нива до неприемливи нива?

Отговорът на Въпрос 3 е свързан с оценка на риска, базиращ се на опита на НАССР екипа и Организацията като цяло.

При положителен отговор на въпроса /"ДА"/ се преминава на следващия въпрос - Въпрос 4.

Ако отговорът е "НЕ" етапът не е ККТ и се преминава на следващата идентифицирана опасност.

Въпрос 4 Има ли последващ етап, който ще елиминира или намали възможната поява на опасността до приемливо равнище?

Този въпрос е свързан с опасности, за които има информация, че съществуват над допустимите нива или могат да нараснат до такива. В случай, че за такива идентифицирани опасности технологичния процес не предвижда тяхното елиминиране или намаляване до допустими нива отговорът на въпроса е "НЕ" и тази опасност се означава като ККТ.

Ако отговорът на въпроса е положителен /"ДА"/ - задължително се посочва етапът, на който идентифицираната опасност се елиминира или намалява до допустими нива и се преминава на следващата опасност.

Правилното извършване на Aнализа на опасностите се проверява по време на извършваните Верификации, като се събират и обобщават данни за потвърждаване на безопасността на хранителните продукти.

ДЪРВО НА РЕШЕНИЯТА

ISO 26000:2010 Ръководство за Социална отговорност

2010-11-24T07:05:00.000-08:00

Стандартът ISO 26000:2010 предоставя насоки за прилагането на принципите на социалната отговорност във всички организации, независимо от техния размер, дейност или местоположение.

Изискванията на този стандарт не могат да служат като база за сертификация. Стандартът се използва като указание въвеждане на принципите за корпоративна социална отговорност и база за сравнение с добри практики в областта.

Кратко представяне на съдържанието на ISO 26000:2010

Наименование на клаузата на стандарта	Номер на клаузата на стандарта	Описание на съдържанието
Обхват	1	Определя обхвата на стандарта ISO 26000 и идентифицира изключенията по прилагането му
Термини и определения	2	Предоставя определения за основните термини, които имат фундаментално значение за разбирането на концепцията за социална отговорност и за прилагането на ISO 26000
Разбиране на социалната отговорност	3	Описва факторите и условията, които въздействат върху развитието на концепцията за социална отговорност и върху нейната същност и практики. Описва самата концепция за социална отговорност – какво представлява и как може да се приложи от организациите. Тази клауза съдържа насоки за прилагането на ISO 26000 в малките и средни предприятия.
Принципи на социалната отговорност	4	Клаузата представя принципите на социалната отговорност
Идентифициране на социалната отговорност и ангажиране на заинтересованите страни	5	Покрива различни аспекти от социалната отговорност: идентифициране на обхвата на социална отговорност на организацията, която прилага стандарта ISO 26000 и определяне на взаимодействията със заинтересованите страни. Клаузата дава насоки и указания за начините за управление на взаимоотношенията между организацията, заинтересованите страни и обществото и за определяне на сферата на въздействието й.
Насоки по прилагане на основните аспекти на социалната отговорност	6	Клаузата разглежда прилагането на основните аспекти на социалната отговорност (като за всеки са посочени: обхват, връзка с принципите на социална отговорност, необходими действия и очаквани резултати от прилагането).
Насоки за интегриране на социалната отговорност в управлението на организацията	7	Клаузата съдържа практически насоки за прилагането на социалната отговорност в управлението на организацията. Това включва информация свързана с: - разбирането на социалната отговорност; - прилагането на принципите й в управлението; - комуникацията, свързана със социалната отговорност; - повишаването на доверието в организацията; - процесите на преглед на приложените принципи за социална отговорност; - подобряването на представянето; - оценяването на резултатите от прилаганите доброволни инициативи за социална отговорност.
Примери за доброволни инициативи и инструменти за социална отговорност	Приложение А
Абревиатури	Приложение Б
Библиография	Приложение В

Стандарти за управление на безопасността на храните от серията ISO 22000

2010-11-21T11:46:00.000-08:00

За много хора серията стандарти ISO 22000 се изчерпва с най-популярния от тях - ISO 22000:2005. На практика Международната организация по стандартизация е публикувала няколко стандарта, чието познаване е от изключително значение за успешната сертификация по ISO 22000:2005.

Това са:

ISO 22000:2005, Системи за управление на безопасността на храните. Изисквания за всяка организация принадлежаща към хранителната верига
ISO 15161:2001, Указания за прилагането на ISO 9001:2000 за хранителната и питейната индустрия
ISO/TS 22002-1:2009, Пререквизитни програми за безопасност на храните – Част 1: Производство на храни
ISO/TS 22003:2007, Системи за управление безопасността на храните. Изисквания към органите, провеждащи одит и сертификация на Системите за управление на безопасността на храните
ISO/TS 22004:2005, Системи за управление на безопасносттa на храните. Указания за прилагането на ISO 22000:2005
ISO 22005:2007, Проследимост в храната и хранителната верига. Общи принципи и основни изисквания при проектиране и прилагане на системата
ISO 22006:2009, Системи за управление на качеството – Указания за прилагането на ISO 9001:2008 за производителите на селскостопанска продукция (растениевъдство)

При въвеждането на Система за управление на безопасността на храните (с цел сертификация за съответствие с изискванията на ISO 22000:2005) следва да се съобразите с допълнителните насоки, които дават посочените стандарти.

Приложение на ISO 9001:2000 в хранителна и питейна индустрия

ISO 9004:2009 Управление за дълготраен успех на всяка организация. Подход за управление чрез качеството

2010-11-21T10:12:00.000-08:00

При въвеждането на Системи за управление на качеството, базирани на изискванията на ISO 9001:2000 (б.а. вече неактуален, заменен от ISO 9001:2008) много се говореше за тогавашната версия на ISO 9004 "Насоки за усъвършенстване". По тази причина е странно, че издаването на ISO 9004:2009 "Управление за дълготраен успех на всяка организация. Подход за управление чрез качеството" премина без обичайните публикации и коментари.

Стандартите от серията ISO 9000 са три:

ISO 9000:2005 "Системи за управление на качеството. Основни принципи и речник" (същото е като ISO 9001:2007 на Български институт по стандартизация, те просто обичат да променят наименованията на стандартите спрямо годината, в която са събрали сили да ги преведат ;)),
ISO 9001:2008 "Системи за управление на качеството. Изисквания" (единствения от серията, спрямо който фирмите могат да се сертифицират) и
ISO 9004:2009 "Управление за дълготраен успех на всяка организация. Подход за управление чрез качеството".

ISO 9004 е стандартът, който дава допълнителни насоки за ефективно въвеждане на Системите за управление на качеството. Това е третата му версия (първата е публикувана през 1987 г.) и основната й цел е да посочи на фирмите с въведени Системи за управление на качеството, как не само да отговорят на изискванията на своите клиенти, но и какви стъпки да предприемат, за да си гарантират "непрекъснато подобряване на представянето" чрез управлението на качеството.

Стандартът цели да подобри стратегическото управление на фирмите като им предостави инструменти, чрез които да оценят:

стратегиите и управленските си системи и прилаганите процеси,
силните и слабите си страни,
възможностите за подобрения и иновации.

ISO 9004 не е стандарт, спрямо който една фирма може да се сертифицира, но залага критерии, към чието постигане всяка организация следва да се стреми, ако сред приоритетите й е постигането на дълготраен успех.

Скоро след оповестяването на ISO 9004:2009, от Международната организация по стандартизация публикуваха и ISO 31000:2009 "Управление на риска. Принципи и указания" и ISO Guide 73:2009 "Управление на риска - речник" (според БИС - проект, но на практика това са отдавна действащи документи). Официалните коментари от работната група, отговаряща за изготвянето на стандарта и указанието към него са, че основната им цел е да помогнат на всички организации, без значение малки или големи, да преодолеят негативните ефекти на световната финансова криза.

Прилагането на международни стандарти (независимо дали с цел сертификация или не) е най-бързия начин, чрез който една фирма може да внедри в своята практика международния опит в дадената сфера. Когато не прилагате изискванията, за да получите"сертификат", имате чудесната възможност да въведете само тези изисквания, които прецените, че са удачни за вашата фирма и в настоящата ситуация. А най-важното е, че ще можете да обсъдите конкретните очаквани резултати от усилията, които полагате (със служителите си или с консултантите, които използвате), избягвайки ситуацията "взехме сертификата, но вече ни е трудно да работим".

В заключение, една молба :), ако вече сте сертифицирани... Погледнете си Наръчника и процедурите. Там най-вероятно има част "Позоваване" или нещо подобно. Ако там са посочени стандартите от серията ISO (а те най-вероятно са) актуалните им версии са:

ISO 9000:2005
ISO 9001:2008
ISO 9004:2009

Успех!

ISO 22006:2009 - Насоки за прилагане на ISO 9001:2008 в растениевъдството

2010-11-21T10:08:00.000-08:00

ISO 22006:2009 дава насоки, целящи да подпомогнат производителите на селскостопанска продукция при въвеждането на изискванията на ISO 9001:2008.

В обхвата на стандарта се включват сезонните насаждения (зърнени култури, маслодайни култури, подправки, плодове и зеленчуци), трайните насаждения и диворастящите култури.

Отглеждането на продукцията, попадаща в посочения обхват, предполага управлението на разнообразни процеси като: засаждане, култивиране, контрол над вредителите, методи и практики за събиране на реколтата и други в зависимост от крайния продукт.

ISO 22006:2009 улеснява въвеждането на Система за управление на качеството (ISO 9001:2008) за тези дейности.

ISO 22006:2009 не цели да променя изискванията на ISO 9001:2008 чрез добавяне на допълнителни изисквания или отменяне на цитираните в ISO 9001:2008. Организациите не могат да се сертифицират за съответствие спрямо ISO 22006:2009.

Стандартът може да бъде закупен (на английски език) от www.iso.org.

Изисквания на ISO 9001:2008

2010-11-21T08:21:00.001-08:00

Презентация

Какво представлява сертификацията? Част IV – Какво да (не) правите по време на одит и малко преди това

2010-11-09T08:02:00.000-08:00

Одитът се извършва по предварително съгласувана програма, в която са посочени часовете / дните и темите, по които ще ви проверяват.

На база на получената програма трябва да разпределите служителите, които ще работят с одиторите по всяко изискване. Определете най-подходящите и подготвени хора за конкретната тема. Ако е необходимо, организирайте допълнително обучение за тях непосредствено преди одита.

Когато одитът се провежда от повече от един одитор, служителите трябва да са така разпределени, че да няма период от деня, в който някои от тях да бъдат одитирани от двама или повече одитори. Ако това е невъзможно, трябва да съгласувате промени в първоначалния график.

Колкото повече хора се включат в одита, толкова по-добро впечатление ще направите! Съмнително е, ако само един човек може да коментира всички изисквания на даден стандарт (това би могло да означава, че на практика системата за управление не е внедрена, а е само „на хартия”). Имайте предвид, че в хода на одита, одиторите могат да поискат (и най-вероятно ще го направят) да разговарят и с хора извън определените предварително.

След като сте определили екипа, обяснете на всички участници в одита:

- как ще протече одита;

- какви въпроси да очакват от одиторите;

- кои части от документацията ще коментира всеки от тях;

- какви записи следва да се предоставят на одиторите.

Всеки участник в одита следва да се увери, че разполага с актуално копие на документацията, по която ще го одитират и да е запознат с описаните в нея изисквания. Това не означава, че тя трябва да се наизустява – това не е изпит. По-време на одита винаги имате възможност да направите справка (стига разбира се да знаете кое къде е описано).

В документацията се цитират и записите, които следва да се попълват при извършване на дейността. Тези записи ще бъдат прегледани от одиторите със сигурност и по тази причина трябва да сте сигурни къде се намират и че се водят редовно.

По време на одита е възможно одиторите да зададат въпрос, който не разбирате (особено, ако одиторът стриктно се придържа към терминологията на стандарта, по който проверява). Не се притеснявайте да искате допълнителни разяснения, докато не се убедите, че разбирате какво ви питат. Ако одиторът задава въпрос, който не е от вашите компетенции е по-добре да го/я насочите към колега, който отговаря за тази дейност, вместо да се опитвате да отговаряте (дори и да имате информация по въпроса).

Ако при разработката на системата за управление сте използвали консултанти, те най-вероятно ще присъстват на одита. Важно е да имате предвид, че те не могат да ви заместят (да отговарят на въпроси, да показват документи и записи). В най-добрият случай консултантите дори няма да присъстват на интервютата (не пропускайте факта, че тяхното присъствие може допълнително да притесни одитираните, а понякога и одиторите). Най-вероятно одиторът ще помоли консултанта да напусне, ако той/тя се намесва в одита прекомерно.

По-време на интервютата одиторите събират впечатления за степента на прилагане на системата за управление. Тези впечатления се категоризират (и евентуално могат да станат несъответствия) непосредствено преди заключителната среща на одита. Ако одиторът изисква нещо, което в момента не правите, това не е фатално. За да се констатира несъответствие е необходимо да не спазвате клауза от стандарта или ред, който сте предвидили в документацията си.

Например: При одит по ISO 9001 ви искат „Годишен план за обучение”, какъвто нямате предвиден. Това не означава, че не спазвате клауза 6.2. от стандарта, а единствено, че 90% от сертифицираните фирми са решили да включат такъв план в документацията си :).

И вместо заключение:

Одиторите не проверяват какво планирате да направите. Те искат да видят какво вече сте постигнали. Ще са ви необходими достатъчно записи, за да покажете, че системата ви за управление е внедрена / функционира.

Успешен одит!

Какво представлява сертификацията? Част III – Какво представлява сертификационния одит?

2010-11-03T09:46:00.000-07:00

Сертификационните одити обикновено протичат на два етапа. Това означава, че одиторът (или одиторският екип) ще ви посетят два пъти. Целите на тези посещения са различни. Етап 1 на сертификационния одит е с по-кратка продължителност от етап 2.

Двата етапа се провеждат на предварително определени дати по съгласувана програма.

Етап 1 на сертификационния одит

В рамките на етап 1 одиторите ще искат основно да се запознаят с одитираната организация и с документацията на въведената Система за управление. При провеждането на този етап са ангажирани по-малка част от представителите на одитираните. Целта на етап 1 е да се провери готовността за провеждане на етап 2 на одита и да се насрочат дати и да се оцени съответствието на разработената документация спрямо изискванията на стандарта, който прилагате. Резултатите от одита се документират в доклад.

Етап 2 на сертификационния одит

Това е същинския одит на въведената Система за управление. По време на одита се проверява прилагането на всички клаузи от въведените стандарти (при ISO 9001:2008 се проверява и валидността на направените изключения по клаузите от стандарта. Одиторите проверяват едновременно дали спазвате изискванията на стандарта и дали спазвате реда за действие, който сте предвидили в разработените документи (наръчници, планове, процедури, програми, инструкции). Одитът се провежда като комбинация от следните елементи: преглед на документацията, интервюта със служителите, преглед на наличните записи и наблюдение над извършваните дейности. Резултатите от одита се документират в доклад.

Следва продължение ... Част IV – Какво да (не) правите по време на одит.

Какво представлява сертификацията? Част II – Кой ще ни одитира?

2010-10-28T11:27:00.000-07:00

Сертификационните одити се провеждат от одобрени от сертифициращата организация одитори. За да бъде одобрен един одитор, той / тя трябва да отговаря на няколко изисквания:

- Да е преминал успешно курс за Водещ одитор по съответния стандарт/и

- Да е преминал успешно определен брой одити под наблюдението на одобрен одитор

- Да има висше образование

- Да има поне 4 години трудов стаж

- Да има поне 4 години трудов стаж в областта, която ще одитира (в случай, че одиторът е определен за Технически експерт за дадения одит).

Сертифициращата организация може да постави и допълнителни изисквания към своите одитори. Одиторите са служители на сертификатора или наети външни експерти.

За всеки одитор се изготвя досие, което съдържа доказателства, че той / тя отговаря на посочените условия. За всеки одитор се определя код / кодове (по икономически сектори), за които одиторът може да изпълнява функциите на Технически експерт.

Информацията за одиторите периодично се актуализира. Тя подлежи на проверка от органите по акредитация, с които сертифициращата организация работи. Целта на тази проверка е да се удостовери, че одитите се извършват само от компетентни лица.

При постъпване на заявка за одит, сертифициращата организация определя одиторски екип. Екипът се определя на базата на необходимия брой одит-дни (в зависимост от данните на одитираната фирма, основно броя на служителите и броя на площадките, на които се извършва дейността) и предмета на дейност (за да се определи Технически експерт).

За всеки екип се определя Водещ одитор (към Водещите одитори има допълнителни изисквания извън посочените по-горе), които ще отговаря за планирането, провеждането и отчитането на одита.

Задължително в екипа се включва одитор, който е и Технически експерт в сферата, в която работи одитираната фирма. Ако сертифициращата организация не разполага с такъв, може да привлече Технически експерт, който не е одитор. В тези случаи Техническият експерт няма право да одитира (да провежда интервюта и да изисква записи). Той / тя има право единствено да консултира одиторския екип.

За даден одит може да се определи и само един одитор (т.е. да не се сформира одиторски екип). В тези случаи одиторът трябва да отговаря едновременно на изискванията за Водеш одитор и за Технически експерт.

Важно изискване към одиторите е да не са в ситуация на конфликт на интереси, тъй като това може да доведе до отнемане на сертификата. Под конфликт на интереси в случая се разбира одиторите да не са консултирали (или да не са имали бизнес отношения) в миналото или да не консултират (да нямат бизнес отношения) в бъдещето с одитираната фирма (в общия случай в рамките на 2 години преди и след датата на одита).

Всеки член на одиторския екип поема ангажимент да третира информацията получена по време на одита като конфиденциална (да не я разгласява).

Въпреки това доста фирми се притесняват, че може да се окажат одитирани от представител на техен конкурент, клиент или доставчик (особено в случай на привлечен Технически експерт). Важно е да знаете, че имате право предварително да изискате допълнителна информация за определения за вашия одит екип. В случай на установен реален/потенциален конфликт на интереси или в случай, че имате притеснения относно информацията, която ще споделите по време на одита, имате право (и дори задължение) да уведомите сертифициращата организация и да изискате промяна в екипа на одита.

Следва продължение ... Част III – Какво представлява сертификационния одит?

Какво представлява сертификацията? Част I - Избор на сертифицираща организация

2010-10-26T06:15:00.000-07:00

Сертифицирането на въведените от вас системи за управление (ISO 9001, ISO 14001, ISO 22000 и др.) не е задължително, но често се поставя като изискване от клиентите на фирмата (вкл. при участие в търгове). Сертификацията се извършва, за да се удостовери прилагането на клаузите на даден международен стандарт от трета независима акредитирана организация.

Преди да се извърши самото сертифициране, е важно да са въведени всички аспекти на приложимия стандарт и изискванията ефективно да се прилагат няколко месеца. Всяко подобрение, въведено на този етап може да облекчи процеса на сертифициране (да елиминира евентуално несъответствие при сертификационния одит).

Избор на сертифицираща организация

Този етап е от изключително значение по следните причини:

1. Признаване на сертификата

Сертифициращата организация трябва да е акредитирана (т.е. оправомощена) да извършва сертификация по избрания от вас стандарт и за извършваната от фирмата дейност. Акредитацията се присъжда от национални органи по акредитация (UKAS, TGA и др.). Повечето акредитации се признават навсякъде по света, но все пак е добре да се консултирате с клиентите си (ако те изискват сертификация) каква акредитация предпочитат. Проучването на този етап може да ви спести много нерви и пари, тъй като в България все още се предлагат и „неакредитирани” сертификации.

2. Взаимоотношения със сертифициращата организация

При пристъпване към сертификация ще сключите договор за три години. В зависимост от дейността ви и стандарта, който въвеждате, ще се срещате с одиторите веднъж на всеки 6, 9 или 12 месеца. Едва ли на етап проучване можете да установите дали сертификаторът разполага с компетентни одитори във вашата сфера, но ако направите справка за техните клиенти можете да добиете някаква представа (за повече информация www.club9000.org).

3. Разходи за сертификация

Уверете се, че няма неясноти по получените оферти за сертификация. Разходите на одиторския екип включени ли са в цената? Има ли допълнителни такси за издаване на сертификатите? Има ли допълнителни такси за използване на логото на сертификатора? Цената за акредитиран или за неакредитиран сертификат е?

4. Етични съображения

На последно място в списъка, но не и на последно място по важност! Акредитациите на една сертифицираща организация могат да бъдат отнети (по същия начин, по който на вас могат да ви отнемат сертификата) при установяване на нарушаване на правилата за сертификация. Такова нарушаване може да бъде: предоставяне на услуги по консултация и сертификация от едни и същи или свързани лица (дори и в момента има подадени сигнали за такива нарушения и се извършват проверки), издаване на сертификати без наличие на действаща система за управление, издаване на сертификати без провеждане на одити на място и др. Практика на повечето сертифициращи организации е да предоставят на клиентите си списъци с консултантски фирми, с които са работили в миналото и в това няма нищо лошо. Имайте едно наум, ако ви препоръчват само един консултант ;) или ви обещават сертификат без да провеждат одит. При отнемане на акредитация всички издадени сертификати стават невалидни.

Следва продължение!

IFS Стоп несъответствия (КО)

2010-10-26T05:15:00.000-07:00

В IFS съществуват специфични изисквания и несъответствия определени, като КО или стоп несъответствия. Изискванията, за които могат да се отнасят КО несъответствия са посочени в стандарта и цитирани без промяна по-долу в текста (на английски и български език). Ако по време на одита, одиторът установи, че някое от тези изисквания не е спазено от фирмата, това довежда до отказ от издаване на сертификат. В случаите, когато е идентифицирано КО несъответствие, това води до провеждане на нов пълен одит. Новия одит може да бъде посочен за дата не по-рано от 6 седмици след одита, при който е дадена оценка КО.

1.2.4. Responsibility of the senior management / Отговорност на висшето ръководство

The senior management shall ensure that employees are aware of their responsibilities and that mechanisms are in place to monitor the effectiveness of their operation

Висшето ръководство трябва да осигури, че всички служители са запознати със своите отговорности и че са налице механизми за наблюдение на ефективността от работата на служителите

2.1.3.8. Monitoring system of each CCP / Система за мониторинг на всяка ККТ

Establish a monitoring system for each CCP (CA Step 9 - Principle 4)

Specific monitoring procedures shall be established for each CCP to detect any loss of control at that CCP. Records of monitoring shall be maintained for a relevant period. Each defined CCPs shall be under control. Monitoring and control respectively of each CCP shall be demonstrated by records.The respective records shall specify the responsible person as well as the date and result.

Установяване на система за мониторинг на всяка ККТ (СА Етап 9 – принцип 4)

За всяка ККТ следва да се установи специфична система за мониторинг за отичитане на всяка загуба на контрол в ККТ. Записите от мониторинга трябва да са налични за подходящ период от време. Всяка определена ККТ трябва да е под контрол. Мониторингът и контролът на всяка ККТ трябва да са видни от записите. Записите трябва да отразяват информация за отговорниците, датата и резултатите от мониторинга

3.2.1.2. Personnel hygiene / Лична хигиена

The requirements for personnel hygiene shall be in place and applied by all relevant personnel, contractors and visitors. Compliance with the requirements shall be checked regularly.

Всички изисквания към личната хигиена трябва да са установени и да се прилагат от съответните служители, подизпълнители и посетители. Периодично трябва да се проверява спазването на изискванията.

4.2.2. Raw material specifications / Спецификации на суровините

Specifications shall be available and in place for all raw materials (raw materials/ingredients, additives, packaging materials, rework). The specifications shall be up to date, unambiguous, available and always in conformance with legal requirements.

Трябва да са налични спецификации за всички суровини (суровини/съставки, адитиви, пакетиращи материали, продукти за повторна обработка). Спецификациите трябва да са актуални, недвусмислени, налични и винаги да бъдат в съответствие с нормативните изисквания.

4.2.3. Finished product (recipe) specifications / Спецификации на готовия продукт

The recipe mentioned in customer finished product specification shall be complied with.

Спецификацията на готовия продукт, която е договорена с клиента, трябва да се спазва.

4.9.1. Foreign bodies management / Управление на чуждите тела

Based on risk analysis potential foreign body sources (e.g. raw material, packaging material, packaging aids, in-house tools, machine components etc.) shall be identified. Procedures shall be in place which shall avoid the contamination with foreign bodies. Contaminated products shall be treated as non-conforming products.

На база на анализа на риска, трябва да се определят потенциалните източници на чужди тела (например: суровини, пакетиращи материали, помощни материали, инструменти, части от оборудването). Трябва да са налични процедури за предотвратяване на замърсяването с чужди тела. Замърсените продукти трябва да се третират като несъответстващи продукти.

4.16.1. Traceability system / Система за проследимост

A traceability system shall be in place which enables the identification of product lots and their relation to batches of raw materials, packaging in direct contact with food, packaging intended or expected to be in direct contact with food. The traceability system shall incorporate all relevant processing and distribution records.

Трябва да се въведе система за проследимост, която позволява определяне на партидата на готовия продукт и връзката й с партидите на суровините, на опаковъчните материали, които са в контакт с храните и на опаковъчните материали, за които предстои или се очаква да бъдат в контакт с храните. Системата за проследимост трябва да включва всички подходящи записи от производството и дистрибуцията на продукта.

5.1.1. Internal audits / Вътрешни одити

Internal audits shall be conducted according to an agreed plan. Scope (including outdoor areas) and frequency shall be determined by risk analysis.

Трябва да се провеждат вътрешни одити по предварително съгласуван план. Обхвата и честотата на одитите трябва да се определя на базата на анализа на риска.

5.9.2. Procedure for withdrawal and recall / Процедура за изтегляне от пазара

There shall be an effective procedure for the withdrawal and recall of all products, which ensure that involved customers are informed, as soon as possible. This procedure shall include a clear assignment of responsibilities.

Трябва да има ефективна процедура за изтегляне на продуктите от пазара, която да осигурява, че засегнатите клиенти се информират възможно най-бързо. Процедурата трябва да включва ясно разпределяне на отговорностите.

5.11.2. Corrective actions / Коригиращи действия

Corrective actions shall be clearly formulated, documented and undertaken, as soon as possible to prevent further occurrence of non-conformity. The responsibilities and the timescales for corrective action shall be clearly defined. The documentation shall be securely stored, and easily accessible.

Коригиращите действия трябва да са ясно формулирани, документирани и изпълнени, във възможно най0кратки срокове, за да се предотврати по-нататъшна проява на несъответствието. Отговорностите и сроковете за предприемане на коригиращи действия трябва да са ясно определени. Документацията трябва да се съхранява в сигурни условия и да е налична при необходимост.

Основни причинители на хранителни отравяния

2010-10-25T05:41:00.000-07:00

По-долу са посочени основните причинтели на хранителни отравяния. Моля, обърнете внимание, че това не е официален документ. При симптоми на хранително отравяне, незабавно се обърнете към медицинско лице!

Познаването на източниците на хранителни отравяния е от съществено значение при разследване на инциденти с храни. В таблицата е посочена обобщена информация за симптомите, времето за проява и източниците на замърсяване на храните.

No Comment! Снимка - BBC

2010-10-20T05:12:00.000-07:00

:) Актуализирана информация по процедура “Покриване на международнo признати стандарти”

2010-10-20T04:58:00.000-07:00

"Управляващият орган на ОП "Конкурентоспособност" Ви информира, че в териториалните звена на ИАНМСП, Междинно звено на ОП "Конкурентоспособност", са получени още 5 проектни предложения извън крайния срок по процедура BG161PO003-2.1.08 "Покриване на международно признати стандарти". Така общият брой на получените проектни предложения е 634, като 30 от тях – след крайния срок."

Информацията е публикувана на официалния сайт на ОП Конкурентоспособност на 19.10.2010 г. Крайният срок за подаване на предложения по цитираната процедура беше 30.09.2010 г.

След "само" 19 дни от ИАНМСП успяват да уточнят броя на подадените проектни предложения. Можем да гадаем кога ще започнат да ги разглеждат!

Добре, приемаме, че някой тотално се е объркал и се е опитал да подаде документи дни след крайния срок. И защо не, след като от агенцията организираха информационен ден за програмата в София в петък на 24.09.2010 г. и публикуваха презентациите от тази кампания на 30.09.2010 г.

В този ред на мисли, едва ли изненадаха някого, като отговориха на част от въпросите по схемата отново на 30.09.2010 г.

Следим развитието по темата с интерес!

БЕЗОПАСНОСТ И КОНТРОЛ НА ХРАНИТЕ?

2010-10-19T10:27:00.000-07:00

Безопасните храни - законно право на потребителя

Законно, но фирмите не успяват да следят и от там да прилагат непрекъснатите промени в нормативната база.

Същият проблем имат и представителите на контролните органи, от които всички очакват да бъдат компетентни и добре запознати с предстоящите промени и с изискванията, на базата, на които осъществяват контрола.

А и как да успяват? Ето как изглежда списъкът с актуализации на Закона за храните за последните 2 години - "изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 23 Март 2010г., изм. ДВ. бр.25 от 30 Март 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.80 от 12 Октомври 2010г."

Кой как чете и разбира нормативните актове

Наредба 5 за хигиена на храните е изпълнена с понятия като: при необходимост, доколкото е възможно, достатъчно, подходящ, за които е дадено следното изчерпателно определение: “При необходимост, доколкото е възможно, достатъчно, подходящ” са термини, чието използване, означава респективно при необходимост, доколкото е възможно, достатъчно, подходящ, с оглед постигане на съответствие с изискванията на тази наредба."

Ясно и кратко!

Остава открит въпроса кой е арбитър в спора между контролните органи и бизнеса какво е необходимо и подходящо за всеки обект. Не е за пренебрегване факта, че много фирми инвестираха сериозни средства в инфраструктурни подобрения, които май са излишни.

Поставянето на общи изисквания към всички оператори по хранителната верига е положителен подход, но само ако е ясно кои принципи са общи и задължителни и кои подлежат на преглед и тълкуване. За съжаление етапите по прилагане на НАССР системите и основните принципи, на базата, на които те се разработват, правят почти невъзможно тяхното въвеждане в обекти с малка численост на персонала.

Очевидно при персонал от двама или трима работници не можем да очакваме, че е възможно да бъде сформиран мултидисциплинарен НАССР екип, който на базата на научна литература и собствен опит и образование да идентифицира и анализира възможните биологични, химични и физични опасности... и въобще да документира и въведе необходимите процедури и НАССР планове.

В Закона за храните се дава следната възможност: „Производителите и търговците на храни внедряват, прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато цялостното внедряване на система е неприложимо - процедури в съответствие с принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки.“ Все още становищата на представителите на контролните органи по места относно кой какво точно въвежда са крайно противоречиви.

Често като проблем пред спазването на изискванията към безопасността на храните се изтъква факта, че бизнеса, законодателя и проверяващите не говорят на един език и това неминуемо води от една страна от необосновани санкции, а в другата крайност до престъпно отношение към здравето на потребителя.

Примерите за тези крайности са много, като започнем от луксозните бани в преработвателната индустрия и стигнем до кварталното магазинче, в което сандвичите с колбаси се съхраняват на 30 градуса температура през лятото...

Кой какво контролира?

Модата на 2010 година е въвеждането на контрол на "качеството" на храните. След съмнителния резултат от утвърждаването на БДС за киселото мляко, логично се появи и "нещото" Стара планина. Казвам "нещо", за да не кажа "нищо". Какво е Стара планина не може да се обясни, може да се обясни само какво не е. Не е стандарт, защото не е утвърдено от нито един орган по стандартизация. Не се контролира, защото няма механизъм това да се случва. Не е законно, защото не произтича от нормативен акт.

Няма държава по света (поне не такава, която да претендира за "действаща пазарна икономика"), в която качеството на храните да се контролира от държавен орган. Спазването на стандартите е доброволно и всички разходи по този процес се поемат от дружеството, което е решило да ги прилага, а не от данъкоплатеца. Сега излиза, че всички плащаме, за да има поне по един ?!?ветеринарен лекар?!?, който да следи на място дали се спазва някаква рецепта. И вегетарианците и те горките плащат за това.

А в кварталния магазин, оня със сандвичите, нищо не се е променило...

ISO 9001:2008 Системи за управление на качеството. Изисквания към документацията

2010-10-18T10:07:00.000-07:00

Много често към нас се обръщат (фирми, които вече са въвели Система за управление на качеството и са преминали сертификационен одит) с въпроса какво ще ни искат одиторите на следващия одит?
Най-лесно е на сертификационен одит. Преди него голяма част от записите и документите изисквани от стандарта се изготвят от външни консултанти, които не винаги обучават клиентите си по необходимите действия за поддържане на системата. Защо не го правят и дали не е това основната им задача като консултанти е друга (и то много дълга тема).

Представям ви обобщена информация какво е необходимо да се направи / осигури при подготовка за контролен / ресертификационен одит.
ВАЖНО: Посочените документи/записи в по-голямата си част не са задължителни.
Списъкът не е изчерпателен, т.к. наличието на действща система предполага и записи, свързани с основната дейност на сертифицираното дружество.

Успех с подготовката!

Как да изберем подходящите консултанти и да използваме оптимално техните услуги?

2010-10-15T12:06:00.000-07:00

Здравейте,

След като вече сте решили, че Вашата фирма е готова да отговори на изискванията на международните стандарти Ви предстои да предприемете и конкретни стъпки за тяхното въвеждане.

Първото нещо, което трябва да знаете е, че внедряването на Система за управление, базирана на някой международен стандарт е задача, която изисква усилена и целенасочена работа от страна на ръководството и на всички служителите на фирмата.

По тази причина повечето фирми търсят съдействие от консултантски организации в процеса на разработка и внедряване на системата за управление.

Липсата на информация относно изискванията на стандарта, процеса на прилагане на тези изисквания и услугите, предоставяни от консултантите затруднява избора на подходяща консултантска фирма.

Разработени са множество насоки и указания за това как да изберем подходящи консултанти и как най-пълноценно да се възползваме от техните услуги.

Целта на настоящия материал е да Ви съдействаме в процеса на избор на консултант, като Ви предоставим допълнителна информация за:

Критериите за подбор на консултанти;
Услугите, предоставяни от консултантските фирми;
Етапите при разработка и внедряване на системи за управление.

Успешна и ползотворна работа!

Елица

Избор на консултант по внедряване на системи за управление, базирана на международен стандарт

При оценката на компетентността на консултанта трябва да се вземат предвид следните фактори:

• Лични качества на консултанта;

• Компетентността, необходима за посрещане на всички изисквания на организацията при внедряване на системата за управление;

• Етични съображения;

• Препоръки.

Лични качества

Личните качества спомагат за успешното представяне на консултанта. Консултантът трябва да бъде:

а) етичен – честен, искрен, прям, почтен и дискретен;

б) безпристрастен – благоразположен за обсъждане на други идеи или гледни точки;

в) дипломатичен – тактичен в отношенията си с хората;

г) наблюдателен – постоянно и активно да следи и анализира организационната култура и ценности на фирмата и дейностите, които тя извършва;

д) възприемчив – инстинктивно долавящ и в състояние да разбере нуждата от промяна и подобрение;

е) гъвкав – да е в състояние да се адаптира в различни ситуации и да осигурява различни решения;

ж) упорит – постоянен, целеустремен към реализирането на целите;

з) решителен – уверен в даването на точни съвети и решения, базирани на логични доводи и анализи;

и) самоуверен – действа и изпълнява функциите си, независимо от взаимодействието си с другите;

й) комуникативен – в състояние да изслушва и обменя информация с всички нива в организацията, като има предвид организационната среда;

к) практичен – реалистичен в подхода си, с добра преценка на времето си и лидерски способности.

Компетентност

Консултантите по внедряване на системи за управление трябва да имат необходимата компетентност за обхвата на консултантските услуги и тяхното изпълнение. Те трябва да имат подходящо образование, познания, умения и трудов опит.

Необходими умения

Консултантите по внедряване на системи за управление трябва да бъдат в състояние:

• Нагледно да пояснят концепциите залегнали в съответния стандарт / спецификация по ясен и разбираем начин на всички нива в организацията и да се грижат за пълното разбиране и възприемане на техните принципи;

• Да комуникират със служителите на всички нива в организацията, за да ги включат в реализацията на системата за управление;

• Да насочват организацията при идентифициране на подходящите процеси, необходими за нейната система за управление и при определяне на тяхната важност, честота и взаимодействие;

• Да подпомагат организацията при идентифицирането на документите, необходими за осигуряване на ефективно планиране, операции и контрол на нейните процеси;

• Да насочват организацията при въвеждането на процесен подход в системата за управление,

който да е подходящ за фирмената култура, характеристиките на организацията и специфична бизнес среда;

• Да оценяват ефективността и ефикасността на процесите на системата за управление и да

стимулират организацията да търси възможности за тяхното прилагане и подобряване;

• Да подпомагат непрекъснатото подобряване на системата за управление в организацията чрез

предприемане на подходящи методи, като самооценка, преглед от ръководството, системна употреба на цикъла на Деминг и други;

• Да идентифицират нуждите от обучение и подготовка, подходящи за служителите в организацията, които следва да продължат поддръжката на системата за управление, след като консултантът изпълни своите задачи;

• Където е необходимо да подпомагат организацията да идентифицира връзката между въвежданата система за управление и съществуващите системи.

Образование

Консултантите трябва да имат подходящо образование, за да осигурят необходимите знания и умения за осъществяването на консултантските услуги.

Познания за приложимите стандарти

Консултантите трябва да имат познания и да разбират изискванията на:

• Стандартите, специфични за даден сектор;

• Продуктови спецификации;

• Критерии за акредитация на лаборатории;

• Оценяване на съответствието;

• Стандарти за управление на риска;

• ISO 19001 (Принципи за одитиране на системите за управление на качеството и/или околната среда).

Познания за процесите на стандартизация, оценка на съответствие и сертификация

Консултантите по внедряване на системи за управление трябва да имат необходимите познания за:

• стандартизацията, сертификацията и акредитацията на системите на национално и международно равнище;

• процесите и процедурите за сертификация на продукти, системи и персонал.

Познания на основните принципи, методологии и техники при управление

Консултантите по внедряване на системи за управление трябва да имат познания и да бъдат в състояние да прилагат подходящи принципи, методологии и техники, свързани със системата за управление, например следните:

• Принципи за осигуряване на качеството;

• Принципи за управление на качеството;

• Процеси на подобрение;

• Подходящи статистически техники;

• Методи и техники за одитиране;

• Техники за работа в екип;

• Цикъл „ПППП” (Планирай – Прави – Провери – Пристъпи към действие – „Цикъл на Деминг”);

• Описание на процесите;

• Инструменти и техники за прилагане на превантивни действия;

• Техники за разрешаване на проблеми;
• Техники за мониторинг на удовлетвореността на клиентите;

• Техники за „мозъчна атака” (брейнсторминг) .

Познания за изискванията на нормативната уредба

Консултантите по внедряване на системи за управление не трябва да познават всички изисквания на нормативната уредба, преди да подпишат договор за предоставяне на услуги. Те трябва да са в състояние да осигурят и да се запознаят със съответните местни, регионални или международни изисквания на нормативната уредба, приложими за дейностите на организацията.

Основните познания в тази област трябва да включват, но не трябва да бъдат ограничавани до:

• Изисквания на нормативната уредба за продукта на организацията.

• Договори и споразумения.

• Здравословни и безопасни условията на труд.

• Международни договори и конвенции.

• Околна среда.

• Други.

Познания за организационни, методологични и технически дейности

Консултантите по внедряване на системи за управление не трябва непременно да имат подробни познания за продуктите или процесите на организацията, преди да подпишат договор за предоставяне на услуги, но трябва да разбират ключовите фактори, отнасящи се до продуктовия сектор, в който организацията работи.

Те трябва да са способни да приложат познанията си за:

• идентифициране на критичните характеристики на процесите в организацията и съответните продукти;

• разбиране на последователността и взаимодействието на процесите в организацията и техния ефект при следване на изискванията на продукта;

• разбиране на езика и терминологията за специфичните сектори;

• разбиране на процесите по изграждане и функциониране на организацията, както и взаимоотношенията в организацията;

• разбиране на основната технология за реализиране на продуктите и дейностите.

Познания по управление на бизнеса

Консултантите по внедряване на системи за управление трябва да разбират как въвежданата система за управление осъществява интеграция и взаимодейства с цялостното управление на организацията. По тази причина консултантът трябва да притежава познания за съответните практики по управление на бизнеса.

Трудов опит

Консултантът трябва да има необходимия опит в областта на управленски, професионални или технически дейности за извършването на преценка, разрешаване на проблеми и комуникация с всички заинтересовани страни.

Консултантът трябва да има достатъчно богат опит, за да бъде способен да даде мнение, което ще позволи на организациите да направят преглед на вътрешните процеси от тяхната система за управление.

Практическото значение на опита на консултанта може да включва комбинация от някои или всички тези фактори:

• Практически трудов опит;

• Опит в управлението;

• Опит във внедряването на системи за управление в една или повече от следните роли:

− като висш ръководител в организация;

− като представител на ръководството;

− като член на екип за внедряване на системата;

− като консултант;

• Опит при одитиране на системи за управление.

Методи за оценка на компетентността

Личните характеристики и професионалните способности могат да бъдат оценени като се има предвид:

• успешно сертифицирани системи за управление, които са били разработени със съдействието

на консултанта;

• доволни клиенти;

• демонстрирано уважение към професионални етични норми;

• познаване на стандартите, използване на специализиана литература.

Процесът на оценяване трябва да включва някои от следните методи:

• оценяване на документацията на разработена и/или поддържана от консултанта система за управление;

• интервю с организациите, които са използвали консултантски услуги (оценка на степента на

удовлетвореност);

• оценяване на периода от време, през който професионалният опит на консултанта е бил придобит, включително опит и знания в подобна област;

• обсъждане на сертификатите на консултанта и професионалните му квалификации;

• интервю с консултанта за оценка на неговата/нейната компетентност;

Поддържане на компетентност на консултантите

Всеки консултант по внедряване на системи за управление трябва да осигури начини за поддържане на своята компетентност. Това може да включва:

• участие в конференции, семинари и др.;

• присъствие на курсове за обучение;

• участие в одити на системи за управление;

• въвеждане на системи за управление различен брой организации.

Актуалност на квалификациите

Организацията следва да прецени доколко квалификацията на консултанта е все още актуална и валидна.

Етични съображения

Организацията трябва да има предвид възприетите етичните норми от консултанта, които трябва да включват:

• избягване или деклариране на всички конфликти на интереси, които могат да окажат ефект върху изпълнението на работата;

• зачитане на поверителния характер на информацията, предоставената или придобита от организацията;

• избягване на конфликти между консултантските услуги и дейностите по сертифициране на системите за управление;

• безпристрастност в препоръките за сертифициращи органи;

• изготвяне на реалистични оферти, основани на обхвата, естеството и размера на услугите, които трябва да бъдат предоставени;

• избягване създаването на зависимост от услугите на консултанта;

• избягване осъществяването на услуги там, където консултантът няма необходимата компетентност.

СЪВЕТ: КОГАТО ИЗБИРАТЕ КОНСУЛТАНТСКА ФИРМА, ПРОВЕРЕТЕ КОМПЕТЕНТНОСТТА НА ЕКИПА, КОЙТО ЩЕ РАБОТИ ПРИ ВАС, А НЕ САМО РЕФЕРЕНЦИИТЕ НА САМАТА ФИРМА. ГАРАНТИРАЙТЕ СИ ЧРЕЗ ДОГОВОР, ЧЕ ЗА ВАС ЩЕ РАБОТЯТ САМО ХОРАТА, КОИТО СТЕ ИЗБРАЛИ.

Типични консултантски услуги при разработка и внедряване на системи за управление

Консултантите по внедряване на системи за управление могат да извършват услуги в следните фази:

• първоначално оценяване;

• определяне на насоки и цели;

• проектиране и развитие;

• внедряване;

• оценяване/одитиране;

• поддържане;

• подобряване.

По преценка на фирмата консултантски услуги могат да се използват за всяка една от посочените фази в зависимост от конкретната необходимост. От съществено значение за постигане на целите на внедряването на система за управление е подборът и използването на компетентни консултанти.

Използване на услуги на консултант по внедряване на системи за управление

Организациите, които използват услугите на консултанти по внедряване на системи за управление, трябва да си осигурят, че консултантската услуга се прилага за максимизиране на ползите на организацията.

Организацията трябва също така да осигури, че договорът с консултанта по внедряване на системи за управление ясно определя обхвата от работа, посочва конкретни резултати, а продължителността на проекта е реалистична и ясно определена. Резултатите от разработката на системата за управление трябва да бъдат разбираеми и приложими с наличните в организацията вътрешни ресурси, без да има нужда от допълнителни консултантски услуги впоследствие. По тази причина и организацията и консултантът трябва да осигурят действието

на системата за управление чрез:

• Запознаване и съобразяване с всички нужди и цели на организацията.

• Запознаване с нуждите на клиентите и други заинтересовани страни.

• Избягване на прекомерната документация.

Консултантът по внедряване на системи за управление трябва да осигури, че висшето ръководство на организацията е съпричастно, имайки предвид следното:

• успехът на системата за управление зависи от ангажираността и отговорността на висшето ръководство, а не единствено от консултанта;

• необходимо е да се включат служителите на всички нива в прилагането на системата за управление паралелно с другите им задължения;

• консултантът да е в състояние да взаимодейства с ръководството на организацията и служителите на всички нива при осъществяването на оценка на процесите в организацията;

• системата за управлениеможе да се използва като ефективен и ефикасен инструмент във времето, дори в случаите, в които първоначалното решение за внедряване се дължи на договорни или пазарни изисквания;

• системата за управление осигурява основа за непрекъснати подобрения;

• определянето на нуждите и очакванията на всички заинтересовани страни, чрез използването на международните стандарти, носи дългосрочни преимущества за организацията.

Преди сключване на договор за предоставяне на консултантски услуги трябва да се изготви план-график на дейностите. Организацията, наемаща консултант, трябва да определи член на екипа (лице, което ще бъде евентуален ръководител на системата), който да координира и наблюдава дейността на консултанта.

Трябва да се провеждат редовни срещи за оценяване на напредъка по въвеждането на системата. На всяка от тези срещи трябва да се разглежда: спазването на графика, изпълнението на дейностите, постигнатите до момента резултати.

Примерни етапи при договаряне на услугите

• Извършване на анализ на състоянието на организацията, сравняващ нейните управленски и операционни методи със съответните договорни клаузи и за съответствие с приложимата действаща нормативна уредба (наредби, правни или договорни условия) .

• Определяне на целите на организацията от висшето ръководство на организацията.

• Примерен проект: уточняване на необходимите действия за постигане на съответствие на системата за управление със съответните договорни клаузи, приложимата действаща нормативна уредба и организационните цели.

• Изготвяне на цялостна оферта за изпълнение на действията, така че да бъде постиганата съгласуваност с висшето ръководство на организацията при оформянето на договора:

− планиране на дейностите;

− определяне на консултанта и респективно на ангажираните и отговорни лица в организацията;

− определяне на вътрешните ресурси, необходими на организацията за разработката и внедряването;

− анализ на разходите на организацията за реализиране на проекта;

− методи за мониторинг и/или измерване на напредъка на проекта и промяна на плана;

− методи за управление на измененията на договора;

− поверителност;

− приложими стандарти.

• Подписване на договор от консултанта и от организацията.

Разработка и внедряване на НАССР системи

2010-10-15T10:51:00.000-07:00

Указания за прилагане на НАССР системи

(по публикации на Codex Alimentarius Commission)

Преди прилагане на НАССР във всеки сектор на „хранителната верига” този сектор трябва да функционира в съответствие с приложимото законодателство, свързано с безопасността на храните. Ангажираността на ръководството на фирмата е необходимо условия за внедряване на ефективна НАССР система.

Целта на НАССР системата е да фокусира контрола над безопасността в малко на брой и лесни за управление Критични Контролни Точки. Трябва да бъде предвидена възможността за промени в оперативната дейност, ако бъде идентифицирана опасност, която към момента не подлежи на контрол.

НАССР принципите трябва да бъдат приложени към всеки специфичен процес и/или продукт. Прилагането на НАССР принципите трябва периодично да се преглежда и да се изменя при настъпване на промени в продукта, производствения процес, суровините, оборудването доставчиците и др.

Етапи на разработка и внедряване на НАССР системата

Прилагането на принципите на НАССР се осъществява в следните етапи, които ни гарантират разработване и внедряване на ефективна НАССР система.

Сформиране на НАССР екип – За разработване на ефективна НАССР система във фирмата трябва да бъдат осигурени специфични знания и опит, свързани с конкретното производство и продукт. Това се постига чрез сформиране на екип от служители на фирмата. Често в сформираните екипи се включват и представители на консултантите, които фирмата използва за разработването и внедряването на НАССР системата.

Описание на продукта – НАССР екипът съвместно с определения консултантски екип изготвя пълно описание на продукта / продуктите, които фирмата произвежда или предлага, включващо информация относно тяхната безопасност като например: състав, физична/химична структура (вкл. Aw, pH и др.) , бактерицидни/-статични обработки (топлинна обработка, замразяване, пушене и др.) , пакетиране, срок на годност, условия за съхранение, консуматори и начин на разпространение.

Определяне на очакваната употреба – Очакваната употреба трябва да бъде определена на база очаквани крайни потребители или консуматори. В някои специфични случаи тя трябва да бъде взета предвид – при детски храни, храни, предназначени за хора с увреждания и др.

Построяване на диаграма на поточността – диаграмата трябва да бъде конструирана от НАССР екипа. Тя трябва да покрива всички етапи в технологичния процес. Когато се прилага НАССР за определен технологичен процес трябва да бъде обърнато внимание на предхождащите и последващите етапи на този процес.

Потвърждаване на място на диаграмата на поточността - НАССР екипът трябва да потвърди на място съответствието между технологичния процес и описаните в диаграмата етапи, както и да внесе изменения, ако има несъответствие. Препоръчително е при потвърждаването на диаграмата на място да се използва обучен служител или консултант, който не е член на НАССР екипа. По този начин се гарантира обективността на направените наблюдения.

Изброяване на потенциалните опасности за всеки етап, провеждане на анализ на риска и действия за контролиране на идентифицираните опасности

НАССР екипът трябва да изброи всички опасности, които могат да се случат на всеки етап от производството на суровини, преработката, производството и разпространението до крайния потребител.

НАССР екипът трябва да извърши анализ на риска, за да определи типа на опасностите и елиминирането или намаляването до приемливо ниво на кои от тях е от първостепенно значение за безопасността на храните.

НАССР екипът трябва да определи какви контролни действия, ако има такива, могат да бъдат приложени към всяка опасност.

Определяне на критичните контролни точки (ККТ)

Може да има повече от една ККТ за управление на една и съща опасност. За определяне на ККТ в НАССР системата може да се използва метода на „дърво на решенията” . Прилагането на дървото на решенията да бъде съобразено с процесите и етапите от процесите в организацията. То трябва да бъде използвано като указание при определяне на ККТ. Могат да бъдат използвани и други методи. Препоръчва се провеждане на обучение от страна на консултантите в прилагането на дървото на решенията, с цел всички членове на НАССР екипа да са запознати, да могат да използват метода и да могат да обосновават действието на НАССР

системата и определените ККТ при извършвани проверки в организацията от страна на национални и европейски контролни органи.

Определяне на критични лимити за всяка ККТ

Критични лимити трябва да бъдат определени и валидирани, ако е възможно, за всяка Критична контролна точка. В някои случаи ще бъде определен повече от един критичен лимит за определени ККТ (например комбинация от време и температура). Често КЛ са по отношение на: температура, време, влажност, рН, Aw и сензорни параметри като външен вид и структура.

Установяване на система за мониторинг за всяка ККТ

Мониторингът е планирано измерване или наблюдение на ККТ по отношение на критичните лимити. Процедурите за мониторинг трябва да бъдат в състояние да регистрират загубата на контрол в ККТ. Още повече, мониторингът трябва да подаде тази информация навреме, за да бъдат предприети корекции, които да осигурят контрол на процеса и недопускане на отклонение от критичните лимити. Когато е възможно, корекциите на процеса трябва да бъдат направени, когато резултатите от мониторинга покажат тенденция към загуба на контрол в ККТ, а не когато параметрите вече са се отклонили от определените безопасни граници.

Данните получени от мониторинга трябва да бъдат оценявани от лица, притежаващи познания и правомощия за предприемане на коригиращи действия, когато се налага. Ако наблюдението не е непрекъснато, тогава честотата на наблюдение трябва да бъде достатъчна за гарантиране, че ККТ е под контрол. Физичните и химичните измервания често са предпочитани пред микробиологичните тестове, тъй като отнемат кратко време и могат да покажат и микробиологичния контрол на продукта. Всички записи и документи, свързани с наблюдение на ККТ трябва да бъдат подписани от човека (хората), извършващ мониторинга и от отговорника, извършващ прегледа на резултатите. Лицата отговорни за мониторинга трябва да бъдат определени писмено и да преминат първоначално и периодично обучение по методите за мониторинг, реда за документиране на резултатите от мониторинга и действията при отклонение на параметрите от зададените критични лимити.

Предприемане на коригиращи действия

Специфичните коригиращи действия, които се предприемат при излизане от безопасните лимити (КЛ) се описват предварително за всяка ККТ в НАССР системата, с цел бързо действие при възникване на проблем.

Действията трябва да осигурят, че ККТ се поддържат под контрол. Описаните коригиращи действия трябва да включват ясни указания какво се прави със засегнатия продукт. Отклоненията и предприетите коригиращи действия трябва да бъдат документирани в НАССР системата.

Внедряване на процедури за верификация

Трябва да се опишат и прилагат процедури за верификация. Методите за верификация и одитиране, процедури и тестове, включително случайно взимане на проби и анализ, се използват за да се определи дали НАССР системата работи коректно. Честотата на верификацията трябва да бъде достатъчна, за да потвърди, че НАССР системата работи ефективно. Примери за дейности по верификация са:

• Преглед на НАССР системата и записите;

• Преглед на отклоненията и коригиращите действия;

• Потвърждение, че ККТ са под контрол;

• Други.

Документация и съхранение на записите

Ефикасното и подходящо съхранение на записите е изключително важно за прилагането на НАССР системата.

Процедурите трябва да бъдат документирани. Документацията и съхранението на записите трябва да бъдат подходящи за вида и размера на организацията.

Примери за документация са:

• Анализ на риска;

• Определяне на ККТ

• Определяне на критични лимити.

Примери за записи са:

• Дейностите по мониторинг на ККТ;

• Отклоненията и съответните коригиращи действия;

• Промените на НАССР системата.

Обучение

Всички служители на фирмата трябва да бъдат обучени по изискванията на разработената и прилаганата НАССР система

КАК ДА ОПРЕДЕЛИМ ОПАСНОСТИТЕ ЗА ХРАНИТЕ В РЕСТОРАНТА?

2010-10-15T10:08:00.000-07:00

Задължителен елемент при разработването и въвеждането на НАССР система е анализа на опасностите. Целта на този анализ е да се изготви списък на опасностите, които, при липса на контрол, могат да се проявят и да предизвикат нараняване или хранително отравяне на потребителите. Анализирането на опасностите преминава през два етапа:

1. Идентификация на опасностите

2. Оценка на опасностите

Опасностите се определят от служителите в обекта и се съобразяват с конкретната ситуация (инфраструктура, оборудване, меню, други). Този етап се фокусира върху изброяване на опасностите, които могат да се проявят като се имат предвид: методите за приготвяне на храните, етапите на обработка на храните, обектът, където се приготвят храните и характеристиките на самата храна. В рамките на този етап се преглеждат съставките, които се влагат в храните, дейностите, които се извършват на всеки етап от обработката на храните, използваното оборудване, характеристиките на готовия продукт, методите за неговото съхранение и дистрибуция и предполагаемата крайна употреба и консуматори на продукта. На базата на този преглед се изготвя списък с потенциалните биологични, химични и физични опасности за всеки етап от приготвянето на храните.

На вторият етап, оценка на опасностите, всяка потенциална опасност се разглежда, за да се оцени въздействието й и вероятността от нейното проявяване. Целта на този етап е да се определи кои от потенциалните опасности, изброени при етап едно, трябва да се контролират допълнително посредством HACCP плана. Въздействието на посочените опасности се определя в зависимост от сериозността от техните последици. При определяне на въздействието се разглеждат последиците за здравето на човека при проявяване на дадена опасност и продължителността и риска, който носи предизвиканото заболяване или нараняване. Преценката, относно вероятността от проявяване се базира на натрупан опит, данни от заболявания и информация от научна и техническа литература. Опасности, за които има малка вероятност да се проявят не се разглеждат в HACCP плана. По време на оценката на всяка опасност трябва да се вземат предвид: храните, метода за приготвяне, транспортиране, съхранение и потенциалните консуматори, за да се определи как всеки от тези фактори може да повлияе на вероятността от проявяване и сериозността на всяка опасност, която контролираме.

След приключване на анализа на опасностите се изготвя списък на съществените опасности на базата, на който се изготвя HACCP план. В списъка се посочват и мерките, с помощта, на които се контролира всяка опасност. Това са така наречените контролни мерки – действия, които могат да се предприемат, за да се предотврати, елиминира или сведе до приемливо ниво опасността. Някои контролни мерки не са от съществено значение за безопасността на храните, а други са.

Контролните мерки които са от съществено значение за безопасността на храните като правилна термична обработка / приготвяне, охлаждане и замразяване на готови потенциално опасни храни се прилагат като Критични Контролни Точки (ККТ) в HACCP плана. Използва се израза контролни мерки, тъй като не всички опасности могат да бъдат предотвратени, но теоретично всяка опасност може да бъде контролирана. Дадена опасност може да изисква прилагането на комбинация от контролни мерки. От друга страна няколко опасности могат да се управляват от една контролна мярка (например подходяща термична обработка).

При определянето на рисковете и опасностите трябва да се имат предвид физичните характеристики и състава на храната по време на и след нейното приготвяне. Това означава да се познават и разбират факторите, които водят до преживяване на микроорганизми и техния растеж. Част от тези фактори са присъщи / характерни за определена храна и не могат да се контролират от служителите в обекта: водна активност, хранително съдържание, конкуриращи се микроорганизми. Съществуват и външни фактори, които могат да бъдат контролирани като: температура, киселинност и наличие на кислород.

След като се определят съществените биологични опасности, трябва да се вземат предвид някои фактори, които създават условия за растеж или преживяване на микроорганизми, включително:

• Произход на храната (животински или растителен; храни, растящи под земята, други)

• Дали храните са неправилно охладени след приготвяне или са били неправилно топло съхранявани, (Спорите на Clostridium perfringens или Bacillus cereus преживяват термичната обработка и впоследствие могат да се развият при благоприятни условия)

• Дали храните са неправилно съхранявани при хладилни условия (Listeria monocytogenes и Yersinia трябва да се отчетат, тъй като те се развиват при хладилни условия)

• Дали храните имат високо съдържание на сол (Vibrio и Staphylococcus aureus могат да се развият, тъй като те са устойчиви на високи концентрации на сол)

• Наличие / липса на кислород, например във вътрешността на готовите храни или при храните, които са пакетирани в защитна атмосфера (Clostridium botulinum и C. perfringens не се развиват при отсъствие на кислород)

• Дали водната активност е висока (Staphylococcus aureus дори при наличие на благоприятна хранителна среда не може да се развива, ако водната активност е под определени нива и не може да продуцира опасни токсини)

Няколко въпроса, които можете да си зададете при извършване на анализ на опасностите:

• Храната позволява ли преживяването или развитието на патогени и / или токсини преди или по време на приготвянето й?

• Имало ли е случаи на натравяне, предизвикано от този вид храна?

• Храната предлага ли се на рискови групи консуматори (малки деца, престарели хора, хора, страдащи от различни заболявания)?

• Какво се знае за промените, които настъпват в храната в зависимост от нейната температура и от времето, през което тя се излага на тази температура?

• Каква е водната активност и киселинността на храната?

• Храната обработва ли се ръчно, има ли опасност от кръстосано замърсяване?

• Храната от сигурни източници ли се доставя?

• Работниците спазват ли високо ниво на лична хигиена, включително често и ефективно измиване на ръцете?

• Храната обработва ли се с непочистено и недезинфекцирано оборудване и инвентар?

• Методите на приготвяне на храната включват ли етап, на който да се унищожават патогенните микроорганизми или техни токсини?

• Има ли опасност от повторно замърсяване на продукта след неговото приготвяне?

Определянето на опасностите и оценката на риска, който те носят, ни позволява да ги контролираме. За оценката на някои опасности дори и експертите нямат единно мнение и е въпрос на преценка на служителите в обекта какви опасности и с какви мерки ще бъдат контролирани.

Коригиращи или превантивни действия - ISO 9001

2009-06-07T10:49:00.000-07:00

Дори специалистите в сферата на системите за управление често срещат затруднения, когато трябва да направят разлика между коригиращи и превантивни действия. Коригиращите действия се инициират от несъответствие, което вече се е проявило, докато превантивните действия се отнасят към възможната проявата на несъответствие.

Повечето от одиторите по ISO 9001 настояват фирмите да използват отделни процедури и формуляри за документиране на коригиращите и превантивните действия. В стандарта не е посочено, че това трябва да бъде правено.

Основен момент в посочените от стандарта изисквания е, че съдържат думата „предотвратяване” в клаузите за коригиращи и превантивни действия.

При по-внимателно четене, секция 8.5.2 от стандарта указва, че коригиращите действия отстраняват причината за възникналите несъответствията с цел предотвратяване на повторната проява на несъответствията, а секция 8.5.3, че превантивните действия

установяват и отстраняват причината за потенциалните несъответствия ... за предотвратяване на проявата им.

Чести грешки при тълкуване на изискванията Съществуват три грешни схващания, отнасящи се до коригиращите и превантивните действия:

1. Стандартът изисква документиране на всяка проява на несъответствие.

2. Превантивните действия и коригиращите действия са едни и същи, но просто се наричат по различен начин.

3. Съществените преструктурирания на процеси, продукти или услуги, или въвеждането на нови процеси или оборудване, не би следвало да се документират като превантивни или коригиращи действия.

Единственият начин да се променят разбиранията, е чрез ясно разделяне и дефиниране на ситуациите, в които предприемаме действия, те могат да се обобщят в 4 групи: пропуск/(самостоятелна проява на несъответствие, която поражда малък риск и няма нужда да бъде

отразявана), коригиращо действие (доста сериозно несъответствие, пораждащо риск, който изисква действие за предотвратяване на повторна проява и трябва да бъде отразен), превантивно действие (процес, който може да бъде внедрен, за да предотврати проява на несъответствие и следва да бъде документиран), или свързано с развитието действие

(планирана промяна за въвеждане на нов процес или продукт в отговор на стратегическите цели, документиран като превантивно действие).

Стъпки при предприемане на коригиращи действия

• Определете и документирайте коренната причина за несъответствието.

• Внимателно разгледайте цялостната система, за да осигурите, че не биха възникнали други сходни несъответствия.

• Анализирайте ефекта, който несъответствието може да породи за продукта или услугата, произведени/предоставени преди несъответствието да бъде открито, и предприемете подходящи действия за детайлен преглед на ситуацията или за изтегляне на

продукта, уведомяване на потребителите или задържане на продукта.

• Извършете последваща проверка, за да осигурите, че коригиращото действие е ефективно и повторната проява на несъответствието е предотвратена.

Стъпки при предприемане на превантивни действия

• Предприемайте предварителни действия, за да осигурите, че несъответствието няма да се прояви.

• Анализирайте процесите на системата, за да определите как да се изградят предпазни механизми и как може те да бъдат променени, за да се предотврати поява на несъответствия. Например, използвайте метода за изследване на вероятността от грешки и

анализ на влиянието им (FMEA), за да определите рисковете и потенциалните недостатъци и да поставите приоритети за подобряване.

Стъпки при предприемане на действия, свързани с развитието на фирмата
(документират се като превантивни действия)• Стартирайте проект за подобряване на дейността (процесите) с разработен проектен план, обоснован спрямо планираните разходи, ресурси за контрол и оценяване на постигнатите резултати.

• Предприемайте серии от действия през определени периоди от време и следете напредъка и резултатите.

• Използвайте разнообразни подходи и действия през различни периоди от време, докато трае проекта.

• Установете ред за обменяне на информация по отношение на това какво е било направено и какво трябва да се направи, за да се улесни комуникацията, относно настъпващите промени между членовете на проектния екип.

• Осигурете проследимост на предприетите действията и взетите решения, за да потвърдите как да документирате получената информация и да избегнете трудностите при повторно разработване на сходни бъдещи проекти.

Документирането и контролирането на предприетите коригиращи и превантивни действия осигурява, че е предприето подходящо действие в предвиденото време и са постигнати подходящи промени в работния процес.