БЕЗОПАСНОСТ И КОНТРОЛ НА ХРАНИТЕ?

Безопасните храни - законно право на потребителя

Законно, но фирмите не успяват да следят и от там да прилагат непрекъснатите промени в нормативната база.

Същият проблем имат и представителите на контролните органи, от които всички очакват да бъдат компетентни и добре запознати с предстоящите промени и с изискванията, на базата, на които осъществяват контрола.

А и как да успяват? Ето как изглежда списъкът с актуализации на Закона за храните за последните 2 години - "изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 23 Март 2010г., изм. ДВ. бр.25 от 30 Март 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.80 от 12 Октомври 2010г."

Кой как чете и разбира нормативните актове

Наредба 5 за хигиена на храните е изпълнена с понятия като: при необходимост, доколкото е възможно, достатъчно, подходящ, за които е дадено следното изчерпателно определение: “При необходимост, доколкото е възможно, достатъчно, подходящ” са термини, чието използване, означава респективно при необходимост, доколкото е възможно, достатъчно, подходящ, с оглед постигане на съответствие с изискванията на тази наредба."

Ясно и кратко!

Остава открит въпроса кой е арбитър в спора между контролните органи и бизнеса какво е необходимо и подходящо за всеки обект. Не е за пренебрегване факта, че много фирми инвестираха сериозни средства в инфраструктурни подобрения, които май са излишни.

Поставянето на общи изисквания към всички оператори по хранителната верига е положителен подход, но само ако е ясно кои принципи са общи и задължителни и кои подлежат на преглед и тълкуване. За съжаление етапите по прилагане на НАССР системите и основните принципи, на базата, на които те се разработват, правят почти невъзможно тяхното въвеждане в обекти с малка численост на персонала.

Очевидно при персонал от двама или трима работници не можем да очакваме, че е възможно да бъде сформиран мултидисциплинарен НАССР екип, който на базата на научна литература и собствен опит и образование да идентифицира и анализира възможните биологични, химични и физични опасности... и въобще да документира и въведе необходимите процедури и НАССР планове.

В Закона за храните се дава следната възможност: „Производителите и търговците на храни внедряват, прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато цялостното внедряване на система е неприложимо - процедури в съответствие с принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки.“ Все още становищата на представителите на контролните органи по места относно кой какво точно въвежда са крайно противоречиви.

Често като проблем пред спазването на изискванията към безопасността на храните се изтъква факта, че бизнеса, законодателя и проверяващите не говорят на един език и това неминуемо води от една страна от необосновани санкции, а в другата крайност до престъпно отношение към здравето на потребителя.

Примерите за тези крайности са много, като започнем от луксозните бани в преработвателната индустрия и стигнем до кварталното магазинче, в което сандвичите с колбаси се съхраняват на 30 градуса температура през лятото...

Кой какво контролира?

Модата на 2010 година е въвеждането на контрол на "качеството" на храните. След съмнителния резултат от утвърждаването на БДС за киселото мляко, логично се появи и "нещото" Стара планина. Казвам "нещо", за да не кажа "нищо". Какво е Стара планина не може да се обясни, може да се обясни само какво не е. Не е стандарт, защото не е утвърдено от нито един орган по стандартизация. Не се контролира, защото няма механизъм това да се случва. Не е законно, защото не произтича от нормативен акт.

Няма държава по света (поне не такава, която да претендира за "действаща пазарна икономика"), в която качеството на храните да се контролира от държавен орган. Спазването на стандартите е доброволно и всички разходи по този процес се поемат от дружеството, което е решило да ги прилага, а не от данъкоплатеца. Сега излиза, че  всички плащаме, за да има поне по един ?!?ветеринарен лекар?!?, който да следи на място дали се спазва някаква рецепта. И вегетарианците и те горките плащат за това.

А в кварталния магазин, оня със сандвичите, нищо не се е променило...